БОЛНИЦА
Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.
Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
и очи може би вече вгледани в другия свят.
Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.
Атанас Далчев
1923 г.
Rearranged
Lately I’ve been skeptical
Silent when I would used to speak
Distance from all around me
Who witness me fail and become weak
Life is overwhelming
Heavy is the head that wears the crown
I’d love to be the one to disappoint you when I don’t fall down
But you don’t understand when I’m attempting to explain
Because you know it all and I guess things will never change
But you might need my hand when falling in your hole
Your disposition I’ll remember when I’m letting go
You and me we’re through
And rearranged
Дора Габе
Прокоба
Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
Там горе, де полярната звезда пътува,
в безкрая, бледна и самотна дето плува –
ще мине може и моят път през тамо.
Защо ме тегли неспокоен дух далече?
Съдбата ли на мои прадеди бездомни,
пробудена в кръвта, проклятие изрече,
или от векове сърцето ми го помни!…
1920
КРАЙ
No comments:
Post a Comment